ОБОЯТ

Тъжен и сладък глас

обой

птица загубена във висините

пееща

със звука на

безкрайна синева

със шепота на падащи листа

с гласа на вода

потекла

бълбукаща и светла

сладка е тъгата позлатена

бароково богатство

Бах Телеман Марчело

и Вивалди

и колко още багри

Чайковски и Прокофиев

здрачни и звучащи

ту пее мъж

ту в далечината девойка хлипа

но нито мъж това е

ни жена

ами Някой друг

говори в този глас

и омайните Му думи утешават

каква надежда само с дъх

след толкоз дълга скръб

сила

търпелива

говори все в гласа

не тъжи

за теб е само радостта

защото не за скръб

за радост е сътворен света

и има кой да те обича

Дърво с метал

преплетена е тази

топла търпева плът

със синевата хладна на среброто

прегръдка тиха

но всякога

дървото

флейта е било

не само за устните

които го целуват

но и за

мъзгата на живота

скрита под кората

за вятъра

в клоните

прошепващ себе си

без мъка

кой

свири плаче пее

подръпва струните

невидим и античен бог

поел с нежност

молитвата

на тези

протегнати ръце

о

как е лесно

тази мълчаливост

сега в мелодия да полети

само дъхът

плътта да освети

защото нищо

неосветено

не живее

защото нищо

тука

неозарено

не бива да остава

Jean Broc (Francese, 1771-1850) - Morte di Giacinto, 1801- Olio su tela

Musse des Beaux-Arts, Poitiers