всеки път побеждава есента 

казвам си няма да тъжа

но пак скърбя

Сън на яве

Слънчева мараня

дори планината

е изчезнала

Пред прозореца пеят славеи

Нищо не струва толкова скъпо колкото цял ден, прекаран в тъга!
Под прозореца пеят славеи - каква сладост!
Защо винаги часът на щастието се отлага за друг ден, а не сега?!
Красотата събужда копнежи...

сега не утре

цветето

цъфи

Листопадът

тихомълком

съгласявам се

 с листопада

За нуждата от поезия

Казват, за да бъдеш голям хайку поет е достатъчно само едно сполучливо стихотворение. Каква надежда!

цял живот

на цената

на един миг

*

едно стихотворение

ме спасява

в този ден

Тишина в есента

Само есенният ден познава истински щастието. Споменът за лятото е загубен като надежда, слънчевите лъчи пречат да се мисли за зимата. Вече нищо не се очаква. Плодовете са дадени. Топъл денят е съвършен. Кротко падат листа. Нищичко не бърза за никъде. Всичко е още тук и аз съм тук.

щастието

да живееш

без надежда

Щастливата градина

Трябва да има поне едно единствено място, където да е възможно щастието и да има чисто безгриже, където всичко да бъде музика...

Винаги те

очаква белият лист

с тишина

Рисунки с туш

есенна утрин

позрачен светът

току що нарисуван с туш

още е мокра скицата

навред

потънало в роса

Без опора?!

Фотоапаратът

остана в къщи

трябва да запомня всичко

Захлас

Всичко

все пак миг е

но тука бях