Без тъга

два дни слънце

а вече е забравена

 зимата

ОБОЯТ

Тъжен и сладък глас

обой

птица загубена във висините

пееща

със звука на

безкрайна синева

със шепота на падащи листа

с гласа на вода

потекла

бълбукаща и светла

сладка е тъгата позлатена

бароково богатство

Бах Телеман Марчело

и Вивалди

и колко още багри

Чайковски и Прокофиев

здрачни и звучащи

ту пее мъж

ту в далечината девойка хлипа

но нито мъж това е

ни жена

ами Някой друг

говори в този глас

и омайните Му думи утешават

каква надежда само с дъх

след толкоз дълга скръб

сила

търпелива

говори все в гласа

не тъжи

за теб е само радостта

защото не за скръб

за радост е сътворен света

и има кой да те обича

Дърво с метал

преплетена е тази

топла търпева плът

със синевата хладна на среброто

прегръдка тиха

но всякога

дървото

флейта е било

не само за устните

които го целуват

но и за

мъзгата на живота

скрита под кората

за вятъра

в клоните

прошепващ себе си

без мъка

кой

свири плаче пее

подръпва струните

невидим и античен бог

поел с нежност

молитвата

на тези

протегнати ръце

о

как е лесно

тази мълчаливост

сега в мелодия да полети

само дъхът

плътта да освети

защото нищо

неосветено

не живее

защото нищо

тука

неозарено

не бива да остава

Jean Broc (Francese, 1771-1850) - Morte di Giacinto, 1801- Olio su tela

Musse des Beaux-Arts, Poitiers

КОНТРАБАСЪТ

Лежи контрабасът

нямо тяло

от здрача на самотата надвито

светлина натежала

с красота

която крие в мрака на свийте звуци музиката на дълбините

музика за нечии ръце

вещи в нежността

със силата дарени

празнотата в глас да ваят

мисъл в плътен цвят

виолетово кармин кафяво

вдигни ме

не ме оставяй в тишината да лежа

тъмнината на нощта с моя смугъл сенчест глас трогни

за да се роди отново

светлината

от дъха на допира

лъка с ръката

със струните лъка

да дишаме живота да звучи дъха ни

музиката срещу самотата

насочи

не е живяло нищо което с обич не е извикано да пее

мълчи това което недокоснато остава

защото обич е

това което

музика поражда

ПРЕГРЪДКАТА

Крикор и Мъгърдич Касапян, Фигури, суха игла 2009

                 ПРЕГРЪДКАТА

                 не твърде стегната
                                                 за да не отнема дъха

                 не твърде слаба
                                             за да задържи цялата тайна

                           - окръжността на небето
                                                          което единствено

                               гледа
                                              отвред

Често

толкова често

вместо надежда

стихотворение

* За илюстрация на стиха е използвана картина от руския художник Владимир Каш
- Vladimir Kush Web Link: www.vladimirkush.com 

Път

пътят си остава река

все някоя

безкрайност търси

Търсейки безкрайност

търсейки безкрайност

само път през надеждата към Теб

 Отсъстващия

Дързост

само чадъри дръзват

  ярко да греят

в дъждовния ден

Възхищението

Възхищението изглежда

                                                по-мъдро от мъдростта

Б Л И З О С Т Т А

I

Копнея  да се доближа

а приближа ли –

по-добре далеч да бъда

 

II

въобразяваме си

че сме бездънни

че извори в нас бълбукат –

но слаби сме и малки

хоризонтите примамват само

с бягствата на синята надежда

не живеем в бизкото

но и то ни е далече

тук е недостатъчно

а там не е възможно

 

III

преливайки

в езика

търсим

отговор

за своето бесилие или за своята бездомност

IV

но вътре дебнат лабиринти

подобно на границите вън

Всичко се оказва накрая написано

на ръка

от мастилото в сянката

на трепета