Неусетно узрявам
само преди миг
не вярвах че ще разцъфна
не вярвах че ще се приближа
към щастливото жълто
към звучащия в себе си оранж
към шумното алено
само преди миг
познавах зелената свежест горчивите сокове
и тази тишина на спокойствието
в цвета от небе и от пръст
само преди миг
не вярвах че ще разцъфна
не вярвах че ще се приближа
към щастливото жълто
към звучащия в себе си оранж
към шумното алено
само преди миг
познавах зелената свежест горчивите сокове
и тази тишина на спокойствието
в цвета от небе и от пръст
само преди миг
не знаех че съм плод
че със сок се наливам
че окръгля ме сладост
помнех че съм цвете
и целият мой смисъл бе да украсявам
сега копнея
нечии
устни да нахраня
нечия
жажда да утоля
в нечия
нужда да се загубя
само преди миг
Здравей!
ОтговорИзтриванеПрекрасно!
Изпълнено с много копнеж и нежност.
Вдъхнови ме следния поетичен коментар:
Родих се като цвете -
най-красивото в природата.
С времето се разпъпих.
Нечия ръка
под напора на любовта
ме откъсна,
помириса ухаещите цветове
и с влюбено сърце,
и нежен поглед
ме подаде на прекрасната жена.
За пореден път...