Шепот в зелено

В копринената нежност
на първите треви
усещам ласките на битието

Ядосан нагазих в тревите
а те ми отвърнаха
с нежно ухание

Зеленото е тихо
студено синя безкрай топи се в
щастието на жълтия живот

Горят
зелените пламъци на тревите
негаснещ живот

От тревите
вятърът измисля море
само че зелено

Прораснали треви в тъгата
градината забрави
твойте стъпки

В тишина потънали тревите
слушат слънчевия шепот
на Твореца

Зелената утеха на тревите
успява от тъгата
на дъжда да ме спаси

Тревата вече е дълбока
ако нагазя
ще ме залее

Крия се
във високите треви
нали съм невидим

Тревите все по-високи
стават в стремежа си
славея да чуят

С тревите си играя
от мен зависи
дали вятър ще съм или пеперуда

Миг красота
само колкото
да кажеш АХ! ...