Стъпки из града

грях
цял ден
тъгувах

врата
ту времето ту вечността
открехва

няма ги ръцете
но волята им
още на времето се опълчва

влюбени двойки
по алеите
под ръка с тъгата вървя

хлебарката оставих
да избяга
и тя си има смисъл

камбана в нощта
мракът не
спира гласа й

събирам те
парченце по парченце от местата
където бяхме заедно

в рамката на прозореца
гледам изложбата на
времената

пускаме хвърчило
за щастието е
нужен вятър

където бил съм
за миг
бил съм за цяла вечност

тъй тих е зимният ден
в белотата му лесно
чувам душата си

не оставяй
лицето си без израз
нима празно е небето

дреболии в къщи
подредби ухания храни
така важни за космоса

улици улици
хора
бляскава самота

нощ
далечен град
по-близко е млечния път

нито миг тишина
коли хора тармваи
живот

шум
крачки клаксони гуми
сладкия звук на деня