PETAR PLAMENOV: Sub rosa dictum

Рецепта за Любовно биле

или тихите писма

на нежността и отмъщението

Наскоро в стара френска библиотека били открити няколко писма от края 18 век, придружени от рецептата на древен любовен елексир, днес считан за мощен афродизиак, приписван на Giovanni de Bayon - Св. Джованни де Байон (1540-1592) от Торино, Италия. Светецът е считан за покровител на сладкаритеи на готвачите по света от 1722 г.
Още тогава тази пазената в строга тайна рецепта се е считала за ефективно любовно биле, разпалващо чувствата - Crema di San Bayon. Днес запомнен като сладкото кремообразно питие “Сабайон”.

Писмата са твърде неочаквани. Явно в онази епоха всички имали вкус към стила. Прилагам ги по-долу подтикнат от усещането за някаква непрежалима загуба...

Писмо първо: Понеделник
Понеже ме игнорирате вече твърде явно и не ме допускате до себе си и няма как да Ви разкрия този трепет, който ме е обхванал. Когато срещна очите ви сякаш напускам тялото си и вече не съм господар на самия себе си. Вашето немилостиво хладнокръвие ме принуждава да Ви помоля за една последна милост. Бъдете така благосклонна и прочетете тези седем писма, които ще Ви изпращам през тази седмица, всяко едно от тях ще бъде придружено от един символ.
Събирайте даровете ми – накрая те ще се преобразят, ако вие пожелаете, и ако сърцето Ви най-сетне трепне. Желая да Ви провокирам, учудя и упорството ми да бъде разбрано – вярвам, че Господ никога не изпраща случайно Любовта в сърцето, което е по-кораво и от камък, но когато го прави, то е за да ни преобрази, за да ни повдигне към Себе си и да ни покаже смисъла на този живот, които иначе през безбройните съкрби и наслади, остава затулен за нас.

Кутийката към писмото съдържа:
Разпръснати розови листчета, малко бурканче с конфитюр от карминени рози.
Бележка:
Разпилян съм като оронени розови листчета, нищо не ме събира...

Писмо второ: Вторник

Снощи на танците дори не ме погледнахте. Търпението винаги се отплаща, то е като орех, покрит със здрава черупка отвън, скриваща крехък плод отвътре, като виното - докато е младо е нелепо и дръзко, а с времето дъхът му заговаря за неуловимата, мамеща далечина. Прозирам във Вас този неустоим хоризонт, който ме омагьосва.

Кутийката към писмото съдържа:
Бутилка тъмно карминено отлежало вино.
Бележка: Червеното се крие като любовта – в кръвта, в розата, във виното.

Писмо трето. Сряда
Все пак съм заслужил един мимолетен поглед, макар и иззад ветрилото Ви. За мен той е по-скъп от драгоценностите на Краля. Животът е живот, когато може да не се заслепява от блясъка. Красива сте, но това го виждат всички, но само аз мога да доловя мелодията на очите Ви и тя е тревожна.
Вие копнеете за нещо повече.

Кутийката към писмото съдържа:
Седем бели яйца.
Бележка:
Когато обвивката се счупи ражда се зора и слънце...

Писмо четвърто. Четвъртък

Пиша от отчаянието си.
Не можах да спя, не умея вече да сънувам, защото вече сякаш всичко е сън. Отчаянието ни довежда до онова, което сме наистина без повече заблуди и без капчица разкаяние. Как дръзвате да се смеете в мое присъствие. Вие ме убивате. Вие не съществувате, аз Ви създадох, а сега говорите с другиго в мое присъствие. Вашата невинност е порочна, тя е наказание и грях, превръща Ви в хладен камък. Изгарям...

Дочух от устните Ви истината:
„Ако можех да обикна, но нищо не трепва в мен. Като пролетен ден съм, но без вятър – умиротворена, никому не вредя, никого не зова...”

Вие сте дете безгрижно и жестоко, вие никога няма да станете майка.
Майката е тревога...

Кутийката към писмото съдържа:
Бутилка прясно мляко и кесийка захар.
Бележка:
Само онова, което е готово да се смеси и стопи е способно и да се преобрази ...

Писмо пето. Петък

Усмивката Ви ми дава кураж. Благодаря за бележката. Озадачена сте – „Какво значат тези глупави подаръци – някакви храни и напитки. Ще ги изхвърля. Сигурно искате да ме отровите. Вие сте не само досаден, но и непоносим. Какво следва?! Рецепта?!”

Поне лъжете, че съм Ви досадил, напротив заинтригувана сте, за да разберете обаче е нужно да отворите всички писма и кутии, те имат смисъл само когато са заедно. Подаръкът не е в подаръка – той е зад него, отвъд него. Както аз гледам отвъд тялото Ви. Но даровете са храни, защото любовта е храна и подхранва самия живот – не нещо друго. Болката от раните, които ми нанасяте, ще стане Ваша.

Кутийката към писмото съдържа:
Анасонови бишкоти.
Бележка:
Който не вкуси от тялото и кръвта няма сили да гледа...

Писмо шесто. Събота

Задминахте ме.
Не сте прочели писмото ми и не сте отворили кутийката?! Или точно заради това, че сте прочели, отворили, разбрали... Ваша воля. Знам, че узнахте всичко. Любовта иска доверие, аз ви се доверявам, вярвам, че разбирате всичко. Мълнията на погледа Ви ме прониза. Днес очите Ви бяха тъмни като бушуващо море. Нищо чудно. Страстта е винаги тъмна и стхийна – надмогва ни. Не Ви се сърдя.
Остава още едно писмо, ако не го отворите и прочетете – Ваша воля, но помнете вината си. Видях бурята във Вас. Аз вече съм корабокрушенец, люлеят ме вълните. Оставил съм се на милостта на водите.

Кутийката към писмото съдържа:
Кесийка с канелена пръчица, карамфилени зрънца и черна кора от йохимбин.
Бележка:
Стихиите са памет за Божията милост ...

Писмо седмо. Последно
Няма да Ви пиша повече. Всичко зависи от вас. Аз съм ехо, нужен ми е гласът Ви, за да съществувам. Смесете всичко, нека се роди една нова съдба.
Любовта трябва да подхрани живота, който линее и чезне омаломощен от отчаянието.

Кутийката към писмото съдържа:
Малка стъкленица от венецианско духано стъкло, в която има няколко капки прозрачна водниста течност.
Бележка:
Това са сълзите ми. Тялото е по-откровено от думите, то не лъже. Затова любовта иска душата и тялото заедно в едно и ги свързва, смесва, за да избухне самият живот. Смесва Мъжа и Жената. Смесва.
Смесете.

„Crema di San Bayon”

любовно биле от монаха Джованни де Байон от Торино

1 бокал тъмно вино

1 бокал краве прясно мляко
7 пресни яйца
7 супени лъжици захар

3 лъжици конфитюр от рози

7 анасонови бишкоти

карамфилени зърна,
пръчица канела,
кора от Йохимбин

Белтъците и жълтъците се отделят едни от други.
Жълтъците се разбиват с част от захарта, бърка се дълго и бавно само в една посока – както в една посока се върти света - от минало към бъдеще. Белтъците се разбиват на пяна – бурите създават вълни и пяна, с останалата захар, внимателно се добавя отлежалото червено вино. След това се налива млякото и се сипва сладкото от розови листенца.
Смесват се разбитите белтъци и жълтъци. Сместа се слага на огъня и се разбърква докато отново се превърне в пяна. Последни се прибавят подправките, накрая всичко се изяснява, новият аромат е нов свят и пак всичко се завърта-разбърква, както съдбата смесва хората и съдбите.
Поднася се охладен в стъкленици – опиянението трябва да е трезво. В стъклениците като основа са поставени анасонови бишкоти – това е сладостта на живота, нали...

Всяка лъжичка пропуква студенината, събужда светлина....
Има ли още място надежда.

Накрая остават само Сълзите...
Сбогом!!! или Здравей!!!

Винаги Ваш....

Подпис и година ....
Не могат да се разчетат.

Какъв е бил отговорът?- не бихме успели да предположим със сигурност, но ултиматумът е налице. Онова, което достоверно се знае е, че писмата са били намерени, опаковани внимателно с панделка и скрити в тайна кожена кутия, напомняща за книга. По хартията личат следи от четене, многократно разгръщане и кухненска работа.
В кутията до писмата и бележките е намерено, шишенце, малка стъкленица от муранско стъкло, която е съдържала мощна отрова, както експертизата установява по-късно.

В Италия “Сабайон” по традиция се поднася на младите мъже в навечерието на първата им брачна нощ, за да събуди неудържим плам и придаде трайност на страстта. Енергията на елексира се смята, че възниква най-напред от съставките - яйчени жълтъци, вино и захар, но и от мистичното отношение, кабалистична цифрова формула 1-2-2-1, за една порция - 1 жълтък, 2 лъжици вино, 2 лъжици захар, 1лъжица мляко. Във Франция скъпите ресторанти го сервират още топъл във висока чаша с коняк и лъжица с дълга дръжка.

Sub rosa dictum – лат. израз – означава едва прошепнато, казано на скришом, тайно, под сурдинка, на ухо.