стара къща
посещават я
само капките
стара къща
рухва под
спомените на снега
къщата се срути
натежа й сянката
на цъфналата слива
остарява къщата
от самота
все по-ниско е стряхата
в прозореца
сред сенките
надничат орехови листи
само орехът
е гост
под тази стряха
няма ги ръцете
но волята им
още на времето се опълчва
стари къщи
над гласовете властва
тишина
чучур потънал в мъх
тишината
жадно пие
врата
ту времето ту вечността
открехва
прораснали треви в тъгата
градината забрави
твойте стъпки
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.