В рамката на прозореца
Гледам изложбата на
Времената
С хиляди очи
Ме гледат
Листата на дървото
През пролетта душата ми
Си мисли че е цвят затуй
Цъфти
Светът е миг
Отпървом цвят
А сетне пух
Пускаме хвърчило
За щастието е
Нужен вятър
Където бил съм
За миг
Бил съм за цяла вечност
Един облак се люлее
По вълните
Как ли не потъва
С груби чукове
Болката ме дяла
Нежно вае радостта
Ядосан нагазих в тревите
А те ми отвърнаха
С ухание сладко
Гледам розата
А вдишвам
Рая
В сънната светлина
На ноември
Сини силуети на есенни мисли
Тъгата ми
Е вейка скръбна
Оголена без лист сама
В очите ти живея
Гледай ме
За да ме има
Господи,
Остави ме да обичам
Нима за друго ме създаваш
Не искам да чета тъгата
В твоите очи
А да пея радостта им
Като тъга
По вейките самотни
Тежи снега
Тъй тих е зимният ден
В белотата му лесно
Чувам душата си
Разхождам се
По равния сняг
Небето проскърцва в стъпките ми
В сините сенки
На голи дървеса
Ярко жълт сняг
Безсилни клонки
Снежинка още
И ще ги прекърши
Безкрайна белота
В мелодиите
На хилядите тишини
След толкоз тишина
И белота
Как да не се родиш отново
Първи стих: Аз
Втори стих: Ти
Трети: Вселената
Ти ме създаде
Безкраен
А затвори ме в тяло
Бял лист – зима
Пиша на него – самотни клони
В твоите очи
А да пея радостта им
Като тъга
По вейките самотни
Тежи снега
Тъй тих е зимният ден
В белотата му лесно
Чувам душата си
Разхождам се
По равния сняг
Небето проскърцва в стъпките ми
В сините сенки
На голи дървеса
Ярко жълт сняг
Безсилни клонки
Снежинка още
И ще ги прекърши
Безкрайна белота
В мелодиите
На хилядите тишини
След толкоз тишина
И белота
Как да не се родиш отново
Първи стих: Аз
Втори стих: Ти
Трети: Вселената
Ти ме създаде
Безкраен
А затвори ме в тяло
Бял лист – зима
Пиша на него – самотни клони
Чакам в теб да разцъфнат
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Диалогът създава пътеки. Мостът познава и двата бряга, помни реката, която ги разделя, но и какво свързва разделеното.