Пътят

Човекът - движение по пътя
Началото и краят
са у Бога

Вървя през полето
Край мене
Жужи вечността

Блуждая
Тъй дълъг е пътят
Към себе си

Пътувам към себе си
Но най-напред
Срещам тебе

Прекосявам самотата
С най-гордия звук
На стъпките си

Господи бродя из тебе
съзерцавам душата ти
вървя по белия свят

Умора
тежи в нозете
тъга по тленността на битието

Стъпвам леко
Щастлив съм
И ходенето е вид летене

Пътувам
И пътят
Върви с мене

Вървя
И слънцето върви със мене
Нося си го да ми свети

Времето е куфар
Затворило ме е
а носи ме нанякъде

пътува хиляди години
звездна светлина
очите ми да радва



земята е мелодия
по която се
върви бавно

не съм у себе си
разхождам се
във всички които обичам

слушам
как вятърът
гони тъгата ми

след стъпките ми
ехо
а казват камъните са неми

пресичам реката
отсам и отвъд
и двете са у мене

в гонитбата на утре
забравям
днес

самотен е пътят
не никнат край него
стръкчета трева

вървя смирен
след мене упорито
крачи гордостта

отекват стъпките
в тишината
самотен е пътят навътре

задъхани
дърветата тичат
във влака си седя спокоен

не видях камъче или жабка
нещо подскочи по пътя
но живо бе

далече си
а по всички пътища
крачиш с мен



пътувам
с мен и планините тичат
в далечината синя

дълъг е денят
за дърветата в гората
кратък за пътеките в нея

сърна за миг прескочи
падналия дънер
цял ден охьовът пълзя

в думите слушам
свистенето на пътя
накъде отива

толкова често
изминаван път
и винаги различен

гората тъй самотна
радва се на мойте стъпки
в дълго ехо

промених се докато
вървях по пътя
а той все същия

зад мен няма следи
пред мен също
кой е моя път

д в а п ъ т я

пътя на близостта

прекрасен е пътя
заради стъпките
по него вървели

пътя на търсенето

при-стигнах края
от тук нататък всяка стъпка
път проправя

пътят тук под краката
и този в далечината
не са едно и също

не знае пътя
накъде отива
без обичта на стъпките

не към щастието
крачи пътят
а редом с него



пътувам и все пак
в себе си
винаги съм у дома

всяка крачка
е крачка
към безкрая

толкова много пътища
към една цел
да бъдеш човек

ела
нека пътуваме заедно
в обичта да вървим

крачка след крачка
ставам
човек

където бил съм за миг
бил съм
за цяла вечност

спомени стъпки
не се боя имам ръка
която с обич държа

вечността
пътува
мигове от стъпки

по вечността на пътя
колко много
мигове от стъпки

по един път идвам
по друг се връщам
различен звук от камъни

калдъръм
ритъм от камъни
в старинна песен

разхождам се
по старите пътеки
съпровождат ме спомени

от пътя си взимам
камъче за спомен
миг който ще остане и след мен

миг който няма да отмине

пътят изпуснато кълбо
нишката
съдбата ще пререже